Окъпах се в бели орхидеи,
сложих роклята с брокат,
от златната кула аз избягах,
да дойда да Ви видя, Лорде пак.
Ще ме искате ли отново бяла,
така харесвам строгия ви силует,
наредете да започне бала.
Маестро, ще танцувам менует!
Очите ми задъхано мълчат,
докосвам черния ви плащ,
придворните наблизо си гълчат.
О, миг вълшебен, наш...
Елате, да отидем при цветята,
обожавам изтънчения Ви вкус,
градината Ви е толкова богата,
да пием еликсира под луната.
Не говорете! Знаете, че тръгвам,
остана ли, ще е чак до сутринта,
отново ще трябва пак да бягам,
при златната кула да се прибера.
Не може да сте моя сянка до живот,
ала без Вас не ще намеря аз покой,
ще я пазя, като свещения кивот,
ще съм вечно ваша, а вие вечно мой.
**************
Не, бялото не Ви отива,
теменуженото Ваш е цвят,
нежно фино закачливо
с не натрапчив, фин е аромат.
Но за вечност не говоря,
толкова е кратка вечността.
Миг! За миг се спрете моля,
нека поднеса Ви...шоколад?
И простете моето нетърпение,
че Ви следвам-вълк съм затова,
плашат ме високи кули и забвение,
но бих танцувал с Вас до сутринта.