Понякога съм толкова ранима.

Понякога съм камък и бетон.

Дори и да не ми се нрави,

не трябва да издавам нито стон.

Душата ми ще разпокъсате.

И страдам, плача… и кървя.

Дори и в нея да надничате,

аз пак с любов ще ви даря.

Не си мислете, че ще ме уцелите,

О, не, това съвсем не е шега,

Ще приема болката с мъдрост

и пак ще ви подам ръка.