С перчем от мръсен сняг,

със дълги улични мустаци,

с раздърпан облачен калпак,

с очи на гладни котараци.

Градът раздава порции тъга

на своите случайни минувачи,

разлял петролени петна

между подпухналите им клепачи.

Опъват уличните жили

самотни песове във своя жив капан,

унили градски самодиви

ухаят на изкуствен океан.

А слънцето претопля вчерашната пица,

раздава гълъби на всеки къшей хляб,

с реката – зеленясала царица

събират вяло утрото за скрап.

Ще тръгна бавно, без да бързам,

ще прекося коравия площад,

отвъд ме чакаш да превържем

със бяла нежност този сбъркан свят.