Китара седемструнна

В ъгъла стои.

Приканва ме!

И аз я взимам!

Погалвам я

и я изпробвам.

Дали отново,

пак така звучи.

А тя, това и чака!

Душата ми раздира!

И звъни, звъни..

 С един познат акорд!

От времето, прашасал.

И всичко опустява!

И всичко пак си спомням!

И виждам,

пак и огънят и теб!

И аз.

Един възлюбен бард.

На плажа.

Не осъзнаващ,

че в този миг,

съдбата си

предсказвам.

И, няма,

нито плаж,

нито вълни,

дори и крясъкът

на чайките дори,

замира!

О, аз те обожавам!

И зная че,

живота ни ще бъде

на вълни!

Предсказвам го,

на приливи и отливи!

О, всичко си представям!

И разбирам!

И  дните ни ги виждам!

Като угар!

Неравните ни почви
 
ще раздираме!

Ще сеем

своите надежди!

И ще ги поливаме

със сълзи.

Експерименталните

ни площи!

На живота ни!

И вярвахме,

че нещо

ще покълне!

Как вятърът

и морските вълни

изгладиха

следите ни по плажа.

Китарата сега звъни,

тъй трезво!

Неопияняващо!

Защо,

в душата ми звънят,

пари?

Толкоз ободряващо!

Годините ли,

са виновни за това?

Или пък струните

ръждясаха?

Или ръжда, 

душите ни покри?

Къде отиде

твоята мечта?

Къде отиде

моята мечта

за дните ни?

Въпроси,  обвинения.

Ожалвания жалки

Китарата е верна!

А, душа

в мелодията ли

аз влагам малко?

И защо назад

всичко ми се вижда

жалко?

Не знам защо.

Не влагам страст.

Когато в маранята

на живота ми,

се мержелее

Краят,

аз съм- Пас!

О Боже,

Любовта  ме е напуснала!

А може,

Ти да ме изпитваш,

Боже!

Ей така!

Дали, без обич,

ще умра?

Нима не знаеш?

Ти си мъдър!

Любов

за смисъл

си ни дал!

А ние правим,

всичко нужно,

да се превърнем

пак в кал.