Когато на скалите,
слушам вълните на прибоя
окъпали във морска пяна
черупките на мидите.
Когато от върха на фара
гледам хоризонта
в оранжево и синьо,
знам,
че любовта ми към теб море
е вечна.
Вечна
като нежните милувки на вятъра,
като безкрая,
като безвремието,
като всеопрощаващата
майчина любов.
Морето е като приятел,
който те връща на спасителния бряг
с ятата гларуси
и вятъра по пясъка препускащ.
Морето е като любовница,
капризна и изискваща,
обсебила душата ти и
със соленият си дъх
те омагьосала.
Не знам за вас,
но за мен
това било е винаги морето
и откакто съм родена
го нося като клетва във сърцето си.
ОБИЧАМ ГО
и негова ще бъда,
докато смъртта ни раздели.