Отче, небесен наш спасителю,
навън е толкоз светло,
а в душите ни така тъмее.
Отче, небесен наш покровителю,
зората път към любовта е,
а от сърцата ни черен катран прелива...
Очи носим, а слепи сме,
глас имаме - немеем
и като на шега живеем -
\"ден да мине, друг да дойде\"...
Животът ти за дар ни даде,
а ние за тегоба го вземаме,
затуй от него се отричаме
или към суетата тичаме
и трупаме безразборно вещи,
а крадените пари не са горещи,
ръцете ни не парят
и очите ни не изгарят.
Отче наш, съднико наш,
тела разголваме,
душите пошлост привлича,
съблазън главата омайва,
безизходица ни замайва...
Слабите души трудно оцеляват
слабите души трудно се съхраняват...
Затуй днес милост прося от тебе:
очите по-скоро отвори ни,
душите по-скоро пречисти ни,
светът да преобърнем
и царството ти тук да върнем,
от невидимото робство избави ни
и на любов всеобхватна научи ни,
че клетки ний сме на един организъм,
а малко от назе го знаят -
днес вредиш другиму,
утре вредата при тебе се връща
и живота ти изведнъж преобръща...
ВЕЗНИТЕ НЕУРАВНОВЕСЕНИ НИВГА НЕ ОСТАВАТ,
ЛОШОТИЯТА, ТЪМАТА ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАВЯТ!
Галина Петрова
11.09.2011 г.11.42 ч.