Дали се преродих във дъщеря ми

или душата ми на две се раздели,

дали повикахме я с любовта ни

или сама при нас дойде?

Дали е в генетичен код послание

от дълга върволица прародители

и носи ли във себе си познание

от древни мъдреци-учители?

Дали ще я заключа във затвора

на преповтарящи се мои грешки,

или ще я пусна във простора

да бъде птица, а не пешка?

Дали ще имам дързост, воля

да я заведа, където никога не съм била,

или ще я пазя вечно моя

в пъшкул от опасения и самота?

Дали ще може дръзко, ясно

да казва своите и  “да” и “не”

или ще се лута бясно

в кълбо от колебания и страхове?

Ще има ли тя своите любови

и върли, страшни врагове,

ще и тежат ли нечии окови

или ще има собствени криле?

На тебе Господи се моля

не ги прекършвай, ако тя лети,

и дръж ръката и в неволя

и дай и дълги и щастливи дни!