Лятно утро в град далечен, тънещ в дъхава прохладана планината Стара, душата си разтвори,любопитно се загледа и прие с надежда и симпатияедно момиче, идващо от столицата с диплома на доктор в джоба ...Костюмче - бяло, чанта и обувки - в огнено червено,усмивка, грейнала в очите. И - вълнение, естествено!Първи юли срещнах там, на първото работно място.В кабинета ... тогава също беше петък ...... Спомени кръжат, кръжат - не си отиват ... И виждам на екрана на живота как дните ми изнизват се, като маниста, пръснати с замах, със звънък смях и младостта отива си ... отива си ...А на каменния бряг, обхванати от трепет,други чакат днес да зърнат, във ръце с китариогнения диск на Слънцето, изгряващ в злато над морето, старото ...Добре дошло си, юлско утро! И ... не си забравено!