Начало
Творби
Автори
е-издания
е-книжарница
Истории
Лексикони
SMS-и
Други
Начало
Главен индекс
Регистрирай се
Нови творби
Нови автори
Нови е-издания
Издатели
Стани VIP автор
Кой е Online?
Статистика
Произведения:
165,102
Потребители:
12,371
Автори:
4,007
Коментари:
318,508
Точки:
2,649,640
Съобщения:
153,454
Лексикони:
4,498
Снимки:
10,760
Следете ни в
Творба - информация
МОЕТО ЧУДО
В безцелно скитане потънала,
навела смирено глава,
вървях с ръце тяло прегърнала
да се предпазя от студа.
По пътя срещаха ме хора
и тихичко шептяха жлъчни думи.
Нямах сили да се боря...
просякиня бях, а не човек за тях.
Но някъде, далече от дома открих
изгубила се... любовта.
С длани лицето покрих
невярваща в чудеса.
Изтрих в дрипите сълзите,
сърцето запрепуска като лудо.
И макар да не вярваха очите
съдбата ми поднесе мойто чудо!
Всеки има своето малко чудо...
Не спирайте да го търсите!
<< предишна творба
следваща творба >>
гласувай за творбата
|
добави в любими
|
изпрати на приятел
напиши коментар
|
открих грешка
|
сигнализирай за нередност
свали като txt
|
свали като doc
|
свали като pdf
автор:
mega_char
раздел: Поезия ->
Друга поезия
публикувана на: 2011-01-02
прочитания: 390
точки:
43
(
виж далите точки
)
коментари:
2
(
виж коментарите
)
препоръчано от: 14 (
виж препоръчалите
)
Вход
нямаш регистрация?
забравена парола?
За контакти
За СтиховеБГ
Права и задължения
FAQ
Стани VIP автор
Блог