Мернах те до супера отсреща,
спокоен и небрежен както си те знам.
Стрелнах се към теб да те пресрещна
и моята усмивка да ти дам.
Да те прегърна силно (ако позволиш)
и мойта сила да ти влея,
да те целуна нежно ( ако разрешиш)
и твойте болки да отнема.
Като коне препуснаха години
с любов, тъга, сълзи, кураж...
Нозете бавно натежаха,
разбирайки, че тичат към мираж...