Изтрещя, но не заваля. Отиде си
дъждът. Остана само влажен въздух,
наситен с аромат на есенни листа,
на риган, мащерка и сминдух...
А глутницата облаци в небето,
последва глухия трясък нататък
към планините и към полето
и ни остави само този миг кратък,
на очакване - да се излее върху нас,
да охлади страстите ни горещи,
да се пречистим, да запеем на глас,
да си отиде онова страшно нещо,
което в бездушния град ни души,
и пречистени смело да се докоснем,
и стихнали, чисти, да помълчим,
да разберем- щастието е нещо просто.
Но отмина... Отиде си дъждът...
Останахме пак непречистени и злобни.
Силно се надявам - следващия път,
порой да се излее, да пречисти живота ни.
aza_9