Въздъхна тихото море,

вълна дотича и погали

заровените ми нозе

във ситни пясъчни кристали.

Черупка бодна ми крака,

солена и неутешима;

загубила е всичко тя –

и перлата, и половина.

От ураганен морски рев,

спасила пясъчна частица –

обвила я във бял седеф,

да стане перла-хубавица.

Къде е перлата-седеф?

Къде е твойта половина?

Защо не струваш пукнат лев?

Защо си тъжна, сиво-синя?

Въздъхна тихото море

и бряг дочу и се заслуша:

„Не ще се с тях тя събере –

раздели ги вода и суша!”