И до болка, пак е същото,
сякаш всичко е предречено.
Нито тръгвам. Ни се връщам.
Ден след ден и всяка вечер.
Нито тръгвам. Ни се връщам.
С моя сън - съм на земята.
Но във нощите прегръщам,
звезден път!... И звездна стряха!
А до болка пак е същото...
С моя вик съм на Земята.
И не тръгвам!... Ни се връщам...
И в косите сбрах... отлата...