Поле – море от цветове,
потекли от небесната дъга,
потекли водоструйно
към жадните сърца на хората.
Полето, длан широка,
длан топла на всемира.
В усмихнатия ден
вълните му се гонят
върху земята разлюляна
от летни знойни страсти.
Поле – море от благодат.
Над него другото море –
море от синева –
морето на небето,
живее своя си живот.
Земя – небе, небе – земя,
преливат в своята красива цялост.
В полето,
човекът е зърно пшенично,
човекът е залутан кораб,
загубен между две морета.
Земя-родилка е полето –
в утробата й зрее хлябът;
небе-родилка е пространството,
простор за полет на духа ни.