Аз съм кон

С охлузен врат от хамута.

С изхвръкнали хълбоци.

С неподковани копита.

 

Отдавна знам,

на камшика езика,

на чесалото ласката

и песента на талигата…

 

Сутрин се будя

почти не сънувал.

Понякога нощем се стряскам,

когато се виждам,

че волен препускам…

 

И усещам,

как и на сън букаите ме стискат

Какво е свободата – не зная.

И да зная не искам.

 

Юздите ми казват на къде да вървя!

А камшика – без дъх да препускам.

Юздите ми казват да спра!

А на мен ми се иска да тичам, да тичам…

 

Защото и аз искам да стигна до там

до своя хоризонт на мечтите.

Защото, не може вечно впрегатен

И вечер на крака с букаите…

 

Защото освен  ярмата в яслата,

искам и вятър в косите...

И мен Бог душа ми е дал.

И тъжния блясък в очите...

 

Всъщност, всъщност

човек да съм - искам...