Разпъвах на кръст погрознелите мисли,
прогонвах ги, ритах ги, молех дори,
а те се завръщаха – сили нечисти,
родени сред адови тъмни гори.

Мечтаех за песен – сънувах кошмари,
изричах молитви – насреща юмрук.
Прегръдки желаех, не тежки шамари,
гарнирани с крясък от дяволски звук.

Цветята докосвах, бодлите уцелих,
ухание молех, не гнилочна смрад.
Усмивките търсех, гримаси намерих
и май ще намразя жестокия свят.