Пробий пределите, мечта,

и следвай пътя, що отвежда

в небето! Там стани молба

и се върни като надежда!

А после се всели във мен –

със мене лягай, с мене ставай!

До сетен дъх, до край, до тлен

ти обещавай, обещавай:

че утре ще ми донесе –

(стани, надеждо, прорицател!) –

смеха на мъничко дете,

усмивката на стар приятел,

че дните – бобени зърна,

не ще са черни, ще са бели –

изпълнени с добри дела

докрай, до жизнени предели!