Понякога от болка в мъжките очи разплакват се нощем самите сълзи… Провря се сълзата, отнякъде тръгнала,от слънцето взела самотни лъчи,обагрена, пъстра... но в болка посърнала,потърсила пътя към мъжки очи… Събрала във своя обем на невидимасвета и живота на твърдия мъж,със всичките тайни, които е виждаласълзата по пътя, нашир и надлъж… Тъй дълго стоя и се взира в лицето му,а то ту сияйно, ту смръщено бе,с рисувани бръчки оттам – от сърцето му…Лицето на старец… с душа на дете… Потърси сълзата на срещата времето,но те – уморените мъжки очиприятели губели, болни от бремето,не я приютиха във своите дни… И най-ненадейно… и най-неочаквано,потърси я мъжката болка в нощта…Сълзата се спусна… невидима някъде…Заплака от болка горката сълза… Запомни мига тя, усетила болкатаи денем, самотната мъжка сълзаоглежда се там – във очите, дълбоките…А нощем понякога… плаче сама…