<address>Пред тебе, майко от Родопа, застанах плахо и виновно, че тъй отрудена и толкоз&nbsp;малка издържаш тежката неволя. Петима носила си под сърцето, двама бог решил да&nbsp;прибере, а ти с пресъхнали очи от мъка се питаш - как без тях да продължа? Товарът е човешки непосилен, безмилостно превил е твоя гръб, но ти не хулиш Бог, вина не търсиш, преглъщаш загубата си насила. Без сълзи, само в погледа тъга, изплака с думи&nbsp;гореста си. Пред тебе &nbsp;свел чело върхът с твоята мъка да е съпричастен. </address>

uFeel.me

МАЙЧИНА ГОРЕСТ