С рокличката от тензух
и със тюлени чорапки,
с шапка и с венче от пух
и със плитчиците малки,
аз бях средната снежинка
с две снежинки отстрани –
тази чернобяла снимка
памтивек в албум седи.
Въпреки че все немее
с черно-белия си фон,
прави ми да оживее
стар читалищен салон.
Тъмновишнева завеса
бавно плъзга се встрани,
почва детската пиеса
със снежинки и елхи.
Зад кулиси вледенени,
тръпнем в рокли от тензух,
а родители големи,
с опнат врат и цели в слух,
чакат ни да се явиме,
танца ни да оценят
и с палтата, че е зиме,
после да ни облекат.
Как танцувах още помня
със снежинките-сестри,
танца в такт и с проста форма –
на едно, на две, на три;
как родители, стаени
по столовете, в захлас,
гледаха ни възхитени,
ръкопляскаха на нас!
Бяла музика, пригодна,
още звучи в танц-балет,
но словата само помня
в първи ред от пръв куплет:
„Мъничка снежинка бяла
от небето долетя.....” –
паметта ми е отвяла
стихчето ѝ – за беда.
„Мъничка снежинка бяла
от небето долетя.....”
Някой татко на раздяла
с апаратче ни щракнà.
„Мъничка снежинка бяла
от небето долетя...” –
детска сценка оживяла,
пак във снимката влезнà!
3.03.2011
Колумбус
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me