Мила моя мамо,
много време мина,
в труд прегъвах рамо -
ден и нощ, година.
Бащин дом рожден
откакто съм напуснал,
в работа без смени
като кон препускал!

С времето ний бяхме
двама в надпревара,
цял живот вървяхме,
то ме изпревари.
Все работех, само
слава да постигна,
а за тебе, мамо,
то не ми достигна.

Беше тиха, скромна,
с работа заета,
все така те помня,
неуморно шеташ.
Денем - за храната
твоя грижа беше,
и за нас, децата -
нощем ти не спеше!

Ти си ме създала
и с любов изучи,
вяра си ми дала
и на труд научи.
С работа - не прося -
с хляб съм във ръцете,
цял живот ще нося
обичта в сърцето.