Постигам полека малките си мечти
и не спира в сърцето копнеж да шепти
по нещо незримо, по недостигнат блян...
Протягам ръка- дали все още е там...
Обичам да се оглеждам в лика на Луната
и косите ми да роши немирният вятър,
да пулсирам ведно с песента на птиците,
сребриста тиара да ми поставят звездиците...
Над върховете поглед ненаситно да рея -
за тази магия докрай ще копнея!
В бистри потоци да потапям крака -
моята малка неумираща мечта!...
С самодивски стъпки пътеки да чертая
за всеки дръзнал след любовта си да бяга.
Да го пазя от скверните да го не омотаят
с душегубни слова да не го поругаят…
Заклинания да сбирам нашепвани по поляните,
с билки да кротвам под Луната окаяните,
пътища да прокарвам, да гадая съдби,
на поточето да помагам по- чисто да ромоли…
Да прочиствам дробовете на планината,
да може да диша свободно със вятъра...
Болки да потушавам, силата да събуждам...
Тъгите в сърцата с любов да прокуждам...
Постигам полека малките си мечти!
Дано Слънцето при себе си ме приюти!
Това е едничката ми мечта голяма!
Да се откажа от нея - няма! Няма!