На мен ли махаш, пътнико незнаен,

от спрелия за малко тука влак

в следобедния ден провинциален,

на малка гара до градчето Омуртаг?

Разбира се, вода ще ти налея.

Почакай... ето дръж, пийни си ти!

За малко тук със теб ще се разсея,

докато влакът свирне, отлети.

Плисни си малко на лицето за разхлада,

вода отново ще ти донеса!

Не се стеснявай, пъргава съм, млада,

какво ли пък и коства ми това?!

Със погледа си ме обгръщаш цяла.

Забрави ли за жаждата сега?

Недей! Във миг на среща и раздяла

безсмислена ще бъде любовта.

Ръката ти задържа ми ръката,

но виж, семафорът подава знак

и чувство мимолетно през житата

ще отнесе отлитащият влак.

Седни си до прозореца отдясно

и в тичащите дървеса навън,

ще виждаш споменът за мен неясно

как ще мъглей и чезне като сън.