Аз отдавна не се обиждам.
Мълча и изводите си правя.
Защо като смисъл не виждам.
Просто гледам да го забравя.
Безсмислено да нося товара.
Той не е бил отреден за мен.
Сърцето ми от мъка изгаря,
но се радва на днешния ден.
Не е нужно да съм разбрана
и да страдам от нечии думи.
Които превръщат ме в рана...
И всяват раздор по между ни.
За това си мълча и разбирам,
че няма смисъл от много шум
И обидата от мен игнорирам...
Но винаги си имам едно на ум!
автор- Красимира Димитрова
