Изхвърлихем купчина стари боклуци -
спомени непотребни, дори части от криви улуци.
Гледаме сега Небето ни маха,
отчертало над нас на живота замаха.
Птички летят - винаги с цел и посока,
може би крият от нас, принца жабока?
Търсим ли търсим - любов споделена,
но дирим в посока все така неопределена!
Ровим се в книги дебели -
делника крием под стари постели,
да не би утре случайно на врата да потропа,
и от страх ние да забегнем като бърза антилопа!
Да търсим умеем - но щом е безуспешно,
ставаме лоши и отново злообеем.
Кого да видим? Мама, татко или съседа отсреща,
виновни ли са те, че са ни отрязали на първата среща?
Може би формулата сме сгрешили,
или пък уравниението неправилно решили -
но животът продължава,
нека го направим безкрайна забава!