Шепот ехти във театърана сто забранени изкуства.Чуваш ли, чуваш ли вятъра - ангели, демони, чувства? Чуваш ли? - все питаш ме ти. А аз стоя в публиката, гледам:плахо този театър - мрачно красив.Завладява ме на пиесата сюжета. А ти продължаваш да питаш, нали?
Въпросът сега ми е плът,не повеят минал. Отпивашот бъдеще и този път ...Но кажи ми - къде отиваш?
Тук и там, навсякъде отивам. Стига любовта да ме повее, със звезди аз ще говоря. Дори на тази мрачна сцена, на театър тъй страховит. Тогава прости немощта ми,и мойта усмивка- тъй унила.Но на раздяла обещай ми,че ще сетя пак ласката мила. Обещавам с въздишка, и плаха усмивка.В любов,вричам ти се, и пак ще се завърнем, двамата:тук на траурната сцена, на средновековния театър.