<address>В празна зала,</address><address>като лектор недодялан,</address><address>преподавам аз любовния си монолог.</address><address>Но студенти - просто няма.</address><address>Няма кой да слуша моя послеслов,</address><address>няма и кой да ме чуе, как говоря за любов.</address> <address> Свит отново на катедрата ужасна, </address><address>потропвам леко с писеца изхабен.</address><address>Оглеждам пак намръщено, стените :</address><address>мой слушатели - и мой вечни почитатели. </address><address> Ставам изведнъж въодушевен, </address><address>Драскам по дъската, с тебешира бял, </address><address>обяснявам сам, схеми - страшно дълги. </address><address>И пак на темата се връщам - любовен монолог.</address><address>Със самотата аз говоря - даже споря. </address><address>Луд съм, знам. Недодялан, даже!</address><address>Но от това не се притеснявам, </address><address>защото аз съм професор по любов. </address><address>И пак продължавам своя любовен монолог... --------- Посветено : Лаура.<img title=\"Tongue out\" src=\"/mods/tinymce/jscripts/tiny_mce/plugins/emotions/img/smiley-tongue-out.gif\" border=\"0\" alt=\"Tongue out\" /></address>

uFeel.me

Любовен монолог