Колко малко трябва за да си щастлив,
частица обич, шепичка любов...
И колко време губиш да си пресметлив,
и как увличаш се по пъкленият зов.
И удари нанасяш, и обиждаш,
и тъпчеш яростно с крака...
Любов все търсиш и не я намираш,
и зъби стиснал се потапяш в самота.
А трябва да се спреш и да усетиш,
великата магия любовта -
във слънцето, във въздуха ухаещ,
във песен птича, в полет на крила.
В очите детски ти ще я откриеш,
в случайно бликнала сълза...
В дъгата пъстра щом я нарисуваш,
веднага зазвучава песента.
Милувката на слънцето усетил
по кожата си, като благослов,
забравяш бързо мъки и неволи,
живота заблестява с изгрев нов.
Веднъж разбрал, че обич ти си
не би се върнал нивга към греха
и твоята душа ще се пречисти,
любов дарявайки на всички по света.