Мен няма да ме спре поредната илюзия
живота да измервам с огледало,
плесница не звъни на перифразна буза,
показа ни се любовта ни... цяла.

Какво направихме от участта си,
доказалите правото на честност,
разпръснахме се огледално в любовта си,
подвластните на поривите бесни.

Говориме си често... и споделяме
на свещи светлината... и романтика,
и нищо нас не ни разделя,
предречено от веща хиромантика.

Изречени спонтанно... като истина,
целувките, защото парят,
защото нежно попритиснати,
вървиме под дъжда... на тротоара.

Годините отлитат... като птици,
разбрахме, любовта е посвещение,
отворени са нашите зеници
в любов от друго измерение.

Не беше филм, не бе илюзия
любов в мелодията на камбана,
сега горят... и парят бузите
в любов от жанра на романа.