StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,885
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,939
   Точки: 2,667,730
   Съобщения: 171,593
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Любов ли е, не боли...

Знаеш ли, плаче ми се... Днес е ден за сълзи -

да пречистя душата си, не с капки, с реки.

Те напират в очите ми и се леят на воля,

и заливат лицето ми, тежки като отрова...

И боли ме душата - тя не знае да мрази,

затова пък е горда - любовта ще опази...

А сълзите са чисти и като дъжд от снежинки

търкалят по пистите спомени за пречистване.

Сърцето свито, но пее... спомня си нотите 

на мелодия в тишината засипваща нощите.

Текста ми се губи... нали днес ми се плаче...

Къде ли са струните на китарата в здрача?

А, ето, намерих я - прашна... и счупена,

някой с омраза гърбът й прекършил е...

И боядисал снагата й в черна окраска,

а аз за подарък - му изкупих вината!

За такъв мъж ли летях и преминах Вселената,

да стигна до него, да го спася от дилемата - 

дори и след сто години, когато ме среща,

да няма смелост към мен да поглежда?!?

Е, обичам го, няма-що, а той сам се изтрива,

от истината, която доскоро ми презентира - 

как и колко обичал да ме гледа в очите,

да ме има, ревнувал, искал с мен да се скита.

Спри се... и тръгвай! Нямам време за милост,

много вяра погубих и дарих до безсилност.

Вече нямам и извор да пречиствам сълзите си,

пресуших го насила, откривайки смисъла!

Не, не искам и няма пак да го пълня догоре - 

бавно капка по капка, докато се отровя...

Затова се оставих днес на воля да плача

и така да изчистя съвестта на палача си. 

Не гледай виновно! Всеки избор по пътя си

правим отговорно, не ранявай душата ми.

Тя ще оцелее, дори от връх да ме хвърлиш, 

но ти ще се мъчиш докато се прекършиш, 

докато не откриеш любов как се раздава, 

докато не платиш за всяка грешка... Тогава, 

любовта оживяла дълбоко в теб ще се скрие, 

ще се смили, ще те пази, с обич ще те завие, 

ще заспиваш умислен, ще чуваш сърцето ми, 

ще се чудиш как очите ти мокрят лицето ми...

Ще въздишаш пак влюбен до полуда, но сам

ще свалиш от звездите и последния плам, 

да разсееш тъмнината, да изгониш и здрача...

Трудно ще се случи, но виж...вече не плача!

 

Меги Боева 

15-08-2019

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-08-16
прочитания: 111
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход