Лятото е светозарен ангел,
пак прелита чист през моя ден.
Нощите ми свързва с нежна панделка,
будя се във  неговия плен.

И се леят звуци доброгласни
от цигулка волна на шурец.
Облаче донася пръски щастие,
съживява жадния писец.

Лятото е чудотворно биле,
вдишвам с трепет дъх и светлина.
Тъна от милувката му свилена-
стихнала от обичност вълна.

Разпознавам себе си по памет
в бяла мирта – цвят на младостта.
Искам, искам да запазя само
този дух и в бъдните лета!
Радостина Драгоева