Лястовичке бяла,где си?
Наближава вече пролетта,
моля те, ела и дай ми
своите крила.


Не,не мога да съм прикована
в таз изпълнена със зло земя,
да живея без да се усмихвам,
без да срещам радостта.


Ела и в моята реалност
ще зърна слънцето поне веднъж,
в сълзите ми ще видиш само радост
и пролетният весел дъжд.