Луната ме гледа.
Цяла,
сребърно-голяма,
стаята ми огрява
в тихата пролетна
вечер...
Сълзи целуват лицето ми...
Понякога
изпадам в меланхолия
и пиша странни
стихове...
Сега ще отворя
своя прозорец
и ще поканя
луната при мен.
Звездите
се оглеждат
в очите ми
и се усмихват
на сълзите ми...
Птиците сънуват люлякови песни...
Луната ме гледа...
цяла,
сребърно-голяма...
И силите не ми достигат
да я превърна във слова...