Тук съм... сама съм...
лунното ми рамо се сгуши в самотата,
за лунните ти пръсти си мечтае...
И тази вечер няма да сме двама,
ще се гмурне в тишина нощта,
а изгревът отново ще заплаче
от радост, че се ражда светлина...
Светлината е надежда,
а надеждата е лек...
за сърцето,
за душата
...лек за любовта ни...