StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,171
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 308,096
   Точки: 2,633,637
   Съобщения: 134,026
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Лунен прах

По тъмните обувки на нощта
полепва лунен прах необратимо.
Звездите се събличат по душа,
открадната от светлочели мимове.
 
Фенерите са мост от сняг до сняг.
Валелите интимности не дишат.
Делят се ласките на "ин" и "ян"
и любовта е трудна за описване.
 
Тя диша тежко, блудна и сама,
в останалия от тамяна въглен.
Клисарят с подкосени колена
камбана разлюля да Я пропъди.
 
Издайно - неуместната сълза
удави непокълналото цвете.
Разкиха се последният моряк
от шепота на снежните човеци,
 
но има кислород до сутринта,
в очи и на небе докато светне.
Дори да сме заченати във грях,
остава всяко раждане в ръцете ни.
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-02-13
прочитания: 173
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход