uFeel.me
Лунатиците
Автор: l.hiena,  5 март 2008 г. в 00:00 ч.
прочити: 314

*

Лунатикът ходи

по ръба на нощта,

по върха на дъгата,

по въже от пръстта,

затова е самотен в душата.

*

Лунатикът гледа

с отпуснати клепачи,

с изсъхнала душа,

защото не умее да плаче

и забравя всичко с утринта.

*

Лунатикът търси себе си,

като капка в пустиня,

като перла в море,

но все се лута с годините

и все... не може да спре!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me