*
Лунатикът ходи
по ръба на нощта,
по върха на дъгата,
по въже от пръстта,
затова е самотен в душата.
*
Лунатикът гледа
с отпуснати клепачи,
с изсъхнала душа,
защото не умее да плаче
и забравя всичко с утринта.
*
Лунатикът търси себе си,
като капка в пустиня,
като перла в море,
но все се лута с годините
и все... не може да спре!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me