Луната сложи
лешникова шапка.
Нахлупи я накриво,
засвири си мелодия,
която беше мека
и сребриста -
във високото на петолинието.
Луната беше нова, беше млада
тогава рибката - сребро
разбираше водата,
разбираше мечтите й,
бързоногите думи на водата!
Засвири луната,
сребриста,
шапката си
накриви,
понесе се
из бездната
плувайки
върху ладия от листа...
***
08.10.2012