Тиха вечер.

Звезди обсипали са лунното небе.

И само аз и ти в мрака -

градът отдавна спи - в лунни цветове.



Луната тъжно ни поглежда,

с поглед на момиче,

което плаче по загубена любов.

И иска да ни каже нещо сякаш,

но нещото в гърлото горчи…



Затуй е занемяла…



Замълчи… не чуваш ли,

че някой тихо плаче в мрака?

Кой разплака тази нощ луната

и посипа й лицето със сълзи?



Ела, приятелко, при нас слезни!



Недей да плачеш!

Знам, че те боли, но трябва да

успееш с болката да се пребориш…

Виж ни нас!



Сега сме заедно, щастливи!

Протягаме към теб ръце – да те прегърнем.

Молим ти се, не плачи!

Така и ний сме тъжни…



Кой казва, че и нас не ни боли?

Но любовта ни е красива…



Вземи от нашата любов

и усмихни се!

Покажи ни пътя, по който

трябва да вървим.


13.09.2007