StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,920
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,223
   Точки: 2,660,729
   Съобщения: 154,897
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,814

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Луната чак прозира

Така студено е - Луната чак прозира
и вижда се от другата страна.
В снега природата без страх замира,
очаквайки да дойде пролетта.

А Снежко трупа своите снежинки
върху поля, дървета и цветя...
Не хае, че все още има птички,
не открили своите гнезда.

И вятърът докара над морето
да гони ледено-кристалните вълни...
пък той като дете играе, след което
във облак се превръща и се крий.

Така студено е - Луната чак прозира,
но ти не страдай, не тъжи.
Душата си със болка не гримирай,
ела - студа със мене сподели.

И, знай, по-топло ще настане в нея,
щом с друг тъга и зима споделиш...
Не искам днес самотна да се смея -
нали ти вече няма да тъжиш?

Ела до мен, ще си запалим огън,
ти малка си, но знам, ще разбереш,
че всъщност те обичам страшно много,
и знам, че няма да ме предадеш!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-12-05
прочитания: 146
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход