uFeel.me
Лудостта на Купидон
Автор: marlene,  21 юли 2011 г. в 19:47 ч.
прочити: 260

Полудяха пръстите на вятъра среднощен -
ронят звуци алтови на късен саксофон,
до несвяст танцуват румба клони кльощави,
вълнá и бряг целуват се - с протяжен стон.

Небето е във тъмносин костюм, с пайети,
луната с тайнствена усмивка пръска матов чар,
дори в очите на тъгата тази нощ е светло -
по хоризонта тича боса, с бяла риза от кенар.

Неясни силуети бавно се ухажват в мрака,
перо от гларус закъснял закичи нощния ревер,
луната му намигна леко (тя от залеза го чакаше),
отведе го в постеля от сатен със цвят на траминер.

В такава нощ на нежни, сладостни разпятия,
дори самият Купидон от страст би полудял.
Рибар изтегли мрежата си от бездънните обятия,
потънал в самота отпи от бърбъна - от ангелския дял.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me