Ловецът на усмивки днес е тъжен. Лицето си подпира с длани. На мислите си в тънката окръжност улавя само свойте рани. Макар да са зараснали отдавна, понякога болят до лудост. Усеща се като безплътна сянка, която кротко си будува. Ловецът на усмивки днес е плячка. На сиви спомени е в клопка. От тъжното сега не му се плаче - соленото разрежда с водка. Той другите са себе си не пита, а сам по себе си гадае. И цял ще се издърпа за косите, когато сам се опознае. Ловецът на усмивки днес е тъжен. Той всъщност рядко се усмихва. Усмивката му е полуоръжнаст, в която всяка бола стихва...