Облаци,
от грижи притъмнели,
плиснаха мокри коси.
С песента си
мъката във въздуха стопиха
и се плъзнаха преродени,
леки и бели
за среща с дъга от мечти.
Пътникът вятър
своя бяг внезапно укроти,
за посоката се почуди,
лиричен завой към мен направи,
а за тях
забрави.
Надникна в очите ми,
сълза издайна подсуши,
разроши с пръсти косите ми,
с нежен шепот ме погали
и своя път
продължи.