Вали днес дъждът безутешно
и шиба тез стари стъкла
и сякаш говори ти нещо
една зейнала, празна врата.
И клони надвесени черни
покриват път, неутъпкан и ням,
приведени, сенчести, тежки
приютили малка птица някъде там.
Угасна свещта зад стъклото
и сякаш нощта се сниши,
самотната птица напусна дървото
оставяйки дъждът да вали.