На фона на гърмежни, градушко-разбивачия,
дъждовали ненапоително...
Отваряйки бутилка с есенен червеноглът,
пробягвам 102 мисловни километра!
Браво на момъка чевръст !
Назад, нагоре и околовръст преглъщам,
междуслюние предвкусвайки
победата на дръзкосложна мисъл,
на мозъчните клетки подарила
след обеден триумф!
Фанфари и тромпети затревиха,
под краката ми бягаща пътечка
и слънцепека жарък охладиха,
с пенливи пръски веселячия !
Извън стъклото на прозореца
гъмжи и пърха, насекомо-птичи
чурулико-бръм.
Вече нощ е, под черницата
завихря се спираловидно,
закачково ритмичен - светулко-квак!
Уморено гърбоположена Ви пожелавам...
морфейо-теменужени Сънчовци
- от книжката с картинки скрили се!