Луната подрани и ме погали
по изгорялата от слънце кожа.
Дали ще ме лекува? Не, едва ли,
но като тебе, прави тя каквото може.

Докосва ме, обича ме, съблича
дрехите, с които съм маскирана,
а в храстите до мен незнайно птиче
ме гледа жално и ми пее: \"Минало!\"

Но птича песен няма да ме буди,
мен няма да ме нарекат \"любима\".
Там мъж един ме гледа и се чуди,
но любовта отдавна ме подмина.

Погребах я, когато бях невинна -

под одеалцето треперех вяло -
а любовта към черното замина,
белязала красивото ми тяло.

Сега съм сляпа, по душа и мисля,
че вече нищо не очаквам. Никой
не ще ме види чиста и лъчиста.
А ти се спри и замълчи. Не питай.