Вълна ли се разпени

и във скалите бясно

разсипе свойте пръски,

едно момиче светло

с коси от водорасли

към хоризонта плува.

Но спират се в скалите

разпенени вълните

и пръскат се в очите

солените им чувства.

Оплитат с водорасли,

със мидени черупки,

рисуват под вълните

измивани рисунки.

И вечер с тиха нежност,

и сутрин с нова радост,

момичето отплува

към брегове мечтани.

Дали ще се разбива

във зъбери отвесни,

ще удря, ще бесува

и пак на дъното ще легне.

Или пък с бяла нежност

по пясък ще дрейфува,

раздипля топли къдри

и нежно го целува.

От морска болест люляна

една жена сънува.

И в сънищата златни

далечен мъж целува.

Целува го унесена,

а морските й песни

забиват във сърцето му

стоманени харпуни.