Облаците пак кипят -пяната имзвуците изсмукваи всичкос мъгла безжизнена облива.А аз,в очите си,хванала съм слънчев лъчи няма да го пусна.Топлата му светлинапрез ресниците ми се процежда,в безличната мъглявинапо път далечен ме повежда -в свят вълшебен,където и във студгълъбигнезда уютни вият,ледени цветяаромата си разпръсвати подобно мънички слънца,над мен звезди се сипят.