Виж, волно лято

стопля вънка

летни хора,

прашни улици,

съдби...

Когато топъл

и внезапен дъжд

през клоните

на кестен стар

те плисне -

ще се огледаш - бързо,

и съвсем наистина

във огледалото

на своите мечти...

Ще пишеш,

може би, поема

за обичта си, хукнала

да търси прежни дни.

О, зная, че очите ти

ще бъдат натъжени,

и ще се къпят тайно

във сълзи.

Но ... има още време

до златната,

меланхолична есен.

Налей си питие. И нека

кубчетата лед

във чашата самотна

звънко ти попеят...

Далече, като ехо

ще приглася

вятърът  - вечерник...