В нощ – сребърна и глухо-тиха,
прозрачни звуците изтичат
под пръсти ласкави, невидими…
Пианото с тих ромон буди
заспал виолов вятър в цвете,
криле изящни, пеперудени…
А в галещия шепот свети,
молитвено и скръбно-нежно,
признание за обич невъзможна -
обречена, осъдена безбрежност
в пространството и времето, тревожно,
с милувката на тъжна арфа
докосваща пленително Душата…
Бетовен е сънувал Любовта!
Загадъчна Жена в съня изгряла
и Лунната соната оживяла
с прозирната измамност на миража…
Душата тази музика разказва –
едва дочута приказка в дъжда
за капещото злото на листата,
в последен листопад люляни.
20.02.1980г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me