Майската нощ тихо приижда...
Ей така, съвсем небрежно някак,
пано от звезди занарежда Луната,
по своя път лунен тръгнала пак
и отключи тя в мен неочаквано,
игриво чувство на палав хлапак.
Вятър немирен ми погали косите,
покани ме с най- нежен зов,
с него да полетя към звездите,
раздуха у мен магията любов.
И светът изведнъж се промени
пред очите на сърцето.
В чудна приказка го претвори
Луната, дъщеря на Небето.
aza_9